Защо България няма визия за следващите 20– 30 години?
Зачестилите научни проучвания и прогнози за бъдещото развиване на света биха могли да бъдат и признак за тревожност
Все отново някои страни имат традиция в предлагането на стратегиески прогнози – САЩ, Англия, Холандия. Други страни като Германия да вземем за пример фактически за първи път вършат някои съответни заключения, а са се въздържали до момента заради опасения от съпътстващи опасности.
Може би това е и повода появилата се неотдавна информация за разработката на немския Бундесвер „ Стратегическа прогноза 2040 ” да остава засекретена. „ Изтеклите ” данни за наличието обаче дават известна визия за насоките и изводите и разрешават да се вършат съпоставения с оповестената преди повече от месец разработка на ЦРУ на САЩ „ Светът през 2035г. ”, както и на великобританска компания от февруари т.г. „ Светът през 2050 ” или немската – за бъдещето на европейската защита и други прогнози в разнообразни сектори– стопанска система, климатични и демогафски промени, защита. Последните две – на ЦРУ и на немския Бундесвер обаче, вършат усещане с това, че са единствените по рода си.
ЦРУ е обединило напъните на 252–ма независими специалисти, обобщили вижданията си на 318 страници, готови явно за новия президент Доналд Тръмп.
Екипът на немските специалисти, изравен зад труда от 102 страници, е относително малък– от един доклад в Плановия щаб на Бундесвера, почнал работа по този план преди 2 години, който има до момента и други забавни разработки, само че в тази ситуация е просрочен заради дългото координиране в министерството.
С това се изяснява и минуса, че не са взети под внимание измененията след избирането на президента Тръмп. Германската разрабoтка е забележителна с това, че за първи път в формален документ се осмелява да допусне вероятен неуспех на ЕС.
Разбира се, има разлика в методите, а при немския документ има и преднамерени субективни оценки, обясними евентуално с по–малкия и явно политизиран екип. Безспорно по–пълен обзор на трендовете и заплахите предлага отчетът на ЦРУ.
И в двата документа обаче, и в американския и в немския се вижда известна несериозност заради потреблението на познати обстоятелства с предвидими последици, показани от време на време политкоректно или дипломатично, което пък пречи да се разпознае същинския драматизъм на някои феномени. Предимството на проучването на ЦРУ е, че в обособени раздели разглежда райони и страни в конкретика и прогнози, което го прави доста по–интересно и потребно. Друго значимо преимущество на американската разработка е показаната взаимовръзка сред световните провокации, която въздейства и форсира обособените трендове.
Пропуски и неправилни тълкувания има и в двата документа.
Много положително допълнение към тях обаче, би представлявало великобританското проучване в частта си за смяната на световната стопанска система през 2050 г., тъй като то илюстрира доста съответно мястото на всяка една страна днес, през 2030 и през 2050 г.
Същественото обаче е, че всички те пораждат доста размишления, а и въпроси за мястото на България в динамично изменящия се свят, както и благоприятни условия за извличане на поучения за българските усилия в региона на държавността и сигурността. Особено в миг, когато на финалната права е актуализирането на Стратегията за национална сигурност на Република България, чийто оповестен работен вид е под всякаква рецензия.
Да питаш шефа на ЕК да ни каже от кое място идват заканите за България е засегнатост за нашия суверенитет и държавност.
Немците споделят, че който желае да възнамерява сигурноста си, армията си в бъдеще, би трябвало да има приблизителна визия, какви закани са вероятни след две–три десетилетия. Нещо недостижимо до момента в мисловната активност на български политик.
ЦРУ на САЩ ни предлага седем световни тендеции на чиято база са показани три вероятни сюжета на развиване на света до 2035–та година. Накратко трендовете се заключават в следното:
1. Застаряване в богатите страни и демогафски взрив в бедните. Намаляване на работоспособното население в Русия и Китай.
2. Световната стопанска система измества географски своите центрове. Икономическият растеж остава слаб. Средната класа от ден на ден е подложена на напън.
3. Скоростта на софтуерния прогрес продължава да се форсира и провокира съществени разломи.
4. Религиозните идеологии и връщане към нациналната еднаквост водят до вълна от разграничения и разделения. Популизмът още дълго няма да доближи своята връхна точка.
5. Управлението става все по–трудно.
6. Рискът от спорове се усилва, включитено и сред страни.
7. Климатичните промени и по–нататъшно разпространяване на инфекциозните болести се трансформират в сериозна и неовладяна до момента опасност.
Трите сценария са прегледани на национално, районно и транснационално равнище, като преди този момент се регистрират вътрешните и политически динамичности. Как държавните управления и жителите договарят взаимните си упования, по какъв начин се развиват формите на конкурентност и съюзите сред страните и компромисите сред дълготрайно и краткосрочно мислене.
При първият сценарий възниква въпроса, какво да се прави, в случай че държавните управления не съумеят да менажират измененията на световните стопански условия, които доведоха до повишаване на неравенствата, невисок стопански растеж, загуба на работни места и публични разделения. Важно е богатите страни да се опълчват на отрицателните въздействия на икономическата политика от предишното и да се оправят с зараждащото напрежение сред популизъм и интеграция.
Най–много триумфи биха имали държавните управления, които заложат на стимулиране на изследвоателската активност и нововъведенията, високо равнище на обучение и преструктуриране на задълженията. Държавите, които решат да регламентират достъпа до информация, да не защитят правото на интелектуална собственост и работят против навлизането на висококвалифиирана работна мощ, няма да завоюват от бъдещия технологиен прогрес. Сигурността ще бъде другата значима тематика, поради потреблението и на нови софтуерни способи при терористичните офанзиви.
Последствията при вторият сценарий са следните: В условия на възходяща геополитическа конкуренция и риск от междудържавни спорове и застрашаване на интернационалния правов ред е значимо да не се внася неустановеност в съдружниците и да се предотвратяват спорове в тъй наречените „ сива зона ”, които биха могли да ескалират до война сред великите сили. Разполагането на нови офанзивни потенциали като свръхзвукови оръжия, самостоятелни системи и кибероперации усилват рисковете. Растящото геополитическо напрежение, което провокира дестабилизация и усилва заплахите за всички участници, може да подтиква към търсене на общи начинания за понижаване на риска.
Последствията при третия сенарий: Във връзка с бъдещото политическо управление държавните управления ще се нуждаят от политически ограничения и процеси, които да подтикват обществено–частното партньорство с необятен набор участници, НПО и цивилен общности. По–специално мултинационалните концерни и фондации в социална изгода биха могли да лишават част от работата на държавните управления в региона на проучванията, образованието, опазването на здравето и даването на осведомителни услуги.
Държавата ще остане обаче основният отговорник за националната сигурност и други аспекти на „ твърдата мощ ”, само че качеството на „ меката мощ ” ще нараства или понижава редом на способността на страната да ангажира външни, локални, частни или трансгранични артисти. В други страни ще нараства ще нараства авторитаризмът и отводът от действие на страната.
Това, което може да се извлече като поука от трите сценария е шанса за по–голяма еластичност. Правителства, организации и персони, които са в положение най–добре да разпознаят възможностите си, ще са по–скоро сполучливи, но прозорецът за нови форми на съдействие ще става все по–малък. Краткосрчните решения на страни, организации и лица ще бъдат решаващи за това, дали ще се оправят с рецесията на ръководство и съдействие или ще стартира по–дълъг интервал на неустановеност, който ще ускори напреженията в и сред страните.
По–голяма еластичност на национално равнище би могла да форсира времето за реагиране при спешни обстановки. Негативните страни на глобализацията дават мотив някои страни да се ориентират към протекционистки и националистични политики, само че те носят и шансове за увеличаване гъвкавостта и нововъведенията на локално равнище.
В раздела за Европа се прави прогнозата, че рецесията на ЕС през идващите години ще продължи в резултат на: застрашена външна страна, демографски напън, отслабени национални държавни управления, нестабилно единение /солидарност/, недемократични импулси от страна на Турция допринасящи за центробежни течения в Европа и вреди за НАТО и ЕС.
Брекзит може да накара ЕС да дефинира по новому връзките сред страните–членки и европесйките общества, а страните да засилват тактики, които водят към безапелационно съдействие и разрешават Англия да резервира тясно съдействие с континенталните си съседи. Въпреки публичното неодобрение, европейските водачи към момента могат да се обединят и формулират обща тактика. Те имат късмет да образуват един ефикасен съюз, който да държи сметка и за националната еднаквост и намиране на решения.
Регионите в ЕС ще се конкурират с други най–напреднали стопански сили. Уязвимите райони са в Южна и Източна Европа. Четири са провокациите за стимулиране на растежа в тях: стимулиране на иновационния потенциал, увеличение съдействието при вложение в нововъведения, по–нататъшни промени на системата за научни проучвания и нововъведения и оползотворяване взаимоотношението сред политика и инсрументариум на ЕС.
Стратегическата прогноза 2040 на Плановия щаб на Бундесвера посочва 6 тенденции, чиято годност в бъдеще подсигуряват откривателите, на тази база разглеждат 16 възможни конфликтни обстановки и от комбинирането на трендове и обстановки извличат изводите си за 6 сценария на бъдещето. Тенденциите са в 6 области:
1. В гражданската сфера: възходящо обществено неравноправие, пораждащо по–голяма миграция. Намалява идентифицирането с национална страна за сметка на идентифициране със обществени, етнически или религиозни групи. Тук създателите одобряват мечтаната неолиберална визия за действителна и се разминават с релаността. А общественото неравевнство не е единствената причина за миграция.
2. В политиката: Недържавни артисти и страни отвън западните такива получават по–голямо значение. Бъдещият стратегически курс на Китай и Русия остава неразбираем. Набързо дсключени съюзи прави идходът на спорове непредсказуем.
3. В стопанската система: Намалява икономическата и финансова мощност и качества на западните страни. Това носи последици за сигурността и отбранителната политика.
4. В технологиите: Техническото общество става по–уязвимо от хакерски атаки и операции.Опасността от енергийни оръжия или ята от дронове нараства.
5. В околната среда: Расте конкуренцията за придобиване на снелскостопански площи. Природни и климатични събития водят до изостряне на спорове. Заплашват ни епидемии и пандемии.
6. Във военната област: Поради застаряване в западните страни понижава готовността за вдишване на опасности в отбрана на страната. Все повече хората биват заменяни с машини. Отново неакуратен извод: комплексните аргументи за понижената подготвеност за отбрана са други, а освен във възрастта и те бяха дефинирани точно в Германия при предлагането за ввръщане на наборната работа.
Преди да преминат към сюжетите, създателите разглеждат 16 възможни съответни ситуации за да може по–лесно да бъдат разпознати навреме вероятните рискови развития. В едни от образците се показва миниатюризирането на оръжията за всеобщо поразяване, а в друг– заплахата от пиратски нападения върху риболовните съдове в намерено море.
От шестте сценария първите два ( ”Глобален Запад ” и „ Мирни велики сили ”) разказват света в „ розова ” светлина.
Третият сценарий се характеризира с многополюсна конкуренция, увеличение и разширение на екстремизма, търсенето от някои сътрудници от ЕС на характерно доближаване с капиталистическия държавен модел Русия.
При четвъртия сценарий показателите за стопански растеж се срутват, глобализирането буксува и страните се отдалечават една от друга. В този неразбираем международен ред САЩ продължават да бъдат стабилизиращ фактор, само че от ден на ден това става непостижимо за тях. Китай губи тежест заради буксващата глобализация, става неустойчив и компенсира с нападателен курс на открито. Русия се стабилизира в резултат на високите цени на естествените запаси и се изявява конфронтационно на открито. Типичен умишлен метод: Русия се стабилизира, само че това е причина за настъпателност на открито, Китай става неустойчив, само че и той поема нападателен курс. Голяма „ експертност ” показват в Берлин.
В ЕС има конфликти по периферията, наподобява вероятен „ краят на европейската заблуда ”, появяват се признаци на отчуждение в трансатлантическите връзки. Средата за сигурност става неразбираема и рискована.
В петият сценарий се твърди, че е възобновена биполярността в света. Два антигонистични блока не престават да търгуват, само че се отдалечават един от друт в политиката, светогледа и културата си. Светът е разграничен на Западен – САЩ и Европа и Източен – Китай и Русия. Нараства конкуренцията за естествени запаси. Икономическият продан и ползи защищава прекосяването към огромни военни спорове. Зависимостта на някои източно–европейски страни от първични материали ги тласка в обятията на Русия.
Шестият сценарий е най–лошият и разказва един разпадащ се ЕС и единствената водеща сила САЩ се пробва на вятъра да се опълчи на ерозията на международния ред. Там се появяват първите признаци на икономическо поглъщане и отдалечаване от международната политика. Страната, която има забележителен принос в предизвикването на тази ерозия се показва като едниствената, която й се опълчва. В цялото ревю на немските създатели се срещат непрестанно изказвания, които пораждат асоциацията, че този документ като че ли е писан в неоконсервативен тинк–танк в САЩ, а не в Берлин.
В американските и немски прогнози, въпреки и правени с разнообразни цели и новост, има съвпадения в очакванията за слаб стопански растеж, за ускорено технологиното развиване на света и следствията от него, за повишаване на рискът от спорове и други
Някои трендове се удостоверяват от проучвания във Англия за „ Света през 2050 г. – промени в световната стопанска система ” с тази разлика, че там има по–голяма конкретика. Така да вземем за пример, прави усещане прогнозата за икономическото развиване на европейските страни: Италия от 12 място по икономическо развиване изостава на 21 място през 2050 г, Испания – от 16–то на 26–то място, Полша – от 23–то на 30–то, Германия– от 5–то на 9–то, Франция от 10–то единствено на 12–то. Русия запазва 6–то място през 2016г, 2030 г. и 2050 г. Оказва се, че Турция няма да влезе в десятката на развитите стопански системи, както мечтаеше Ердоган, само че въпреки всичко се придвижва от 14–то няа 11–то място. Най–големите „ скокове ” напред ще покажат Виетнам – от 32–ро на 20–то място, Филипините– от 28 на 19–то място и Нигерия– от 22 на 14–то място. Реалистична и съвпадаща с други е прогнозата за първите 10 стопански системи в света през 2050 г. : 1. Китай, 2. Индия, 3. САЩ, 4. Индонезия, 5. Бразилия, 6. Русия, 7. Мексико, 8. Япония, 9. Германия, 10. Англия.
В преобладаващите отрицателни сюжет, освежени тук там с изтъкване на хипотетични шансове, отсъстват Балканите, което е огромна неточност на създателите на всички разработки. В плаващите пясъци на геополитически промени България би трябвало да дефинира гъвкаво своите краткосрочни и средносрочни позиции и отстоява по–силно националните си ползи, което усилва възможностите й за оцеляване, както предлагат създателите на американската разработка. И тук въпросът изобщо не е в промяна на необратимата на този стадий съществена ориентировка на страната към ЕС и НАТО, каквото е единственото несъгласие на политици и специалисти, отклоняващи полемиката към тази тематика поради пълна некадърност да дефинират наши български цели и посочат изгодите и минусите от избрана външнополитическа, икономическа и отбранителна политика. Вредата от тях е, че всеки опит да направиш свястно предложение до ЕС и НАТО е заливано от това гръмогласно малцинство с мръсотия от обвинявания в русофилство, антиеврпопейщина и какво ли не още с цел да прикрият празнотата на своите визии или сляпото осъществяване на непознати поръчки.
Рискът за България е заради слаба интензивност и липса на личен почерк във външната политика, покоряване на непознати ползи, да изпадне в периферията на ЕС, а също и в периферията на една бъдеща отбранителна политика на същия, поради безотговорното пренебрегване на отбранителния си капацитет и подкопаване със забележителна доза незнание на един от главните стълбове на държавността – защитата.
Компромисите в връзките с Турция, за която предизвестяват в създаването на ЦРУ, също внасят значителен риск за бъдещо религиозно и икономическо послушание на външна мощ.
В интервал на изчерпваща се за жалост взаимност на европейските страни, една от дребните благоприятни условия за нейната готовност е именно общата европейска защита, от която към този момент изоставаме, тъй като не можем да предоставим съответни сили като Румъния, Чехия и други страни.
Разчитайки на взаимност без да се застраховаме, допускаме да бъдем изолирани от енергийните коридори, предоставяме на съседи стратегическата самодейност за транспортните коридори (Гърция), изоставяйки признати към този момент и преференциални за България в посока Западните Балкани, позволяваме като „ пълноправен член ” на ЕС да се вземат решения за приемане на бежанци без оглед на горна граница, което следва да се утвърди до края на ноември, лековерно се включваме в начинания с открита и приета цел да бъдем буферна зона в бъдещи военни дейности с Русия, т.е. фронтови страни.
Некомпетентността на политици и специалисти да открият сходен риск и в инициатива като тази за тъй наречените „ Триморие ” (от Балтика до България), макар дефинираните още преди три години от Атлантическия съвет и през предходната година от близката до ЦРУ на САЩ„ Стратфор ” действителни цели, и макар очертаващият се неуспех на заложеното в нея енергийно съдействие заради нереалистични упования за доставки на скъпия полутечен газ от САЩ, довели към този момент до разочарования на някои балтийски страни, както и упреците на Германия, Франция и Италия да не сътворяваме „ Източен ЕС ” като бариера за развиване на връзките с Русия, идват да покажат, че всичко това не дава обещание нищо положително за страната ни.
Същевременно България пропуща възможноста да играе по–голяма роля в Черноморския район, само че не като военна мощ. Мълчим пред шанса за сливане напъните във високите технологии и нововъведенията, което ни предлагат и в горните стратегически визии за развиване на света до 2035 – 2050 г., само че предлагаме военни бази и военноморски флотилии. Търсим зложелател, вместо да следваме мотото на ЮНЕСКО „ Да изградим мира в мозъците на хората ”.
Подготвяният сега план за обновена Стратегия за национална сигурност демонстрира, че настоящия политически и експертен екип не е в положение да проучва правилно действителните закани, нито да преведе страната през предстоящите бурни събития. Необходимо е най–после да имаме своя национална теория, да създадем цялостен обзор на бранша за сигурност, да укрепим финансово и кадрово разследващите служби и да изберем хайлайф, който може да осъществя интелигентно и национално отговорно визията, която ще бъде заложена в доктрината и тактиката.
Симеон Николов
От уеб страницата „ Епицентър ”
Все отново някои страни имат традиция в предлагането на стратегиески прогнози – САЩ, Англия, Холандия. Други страни като Германия да вземем за пример фактически за първи път вършат някои съответни заключения, а са се въздържали до момента заради опасения от съпътстващи опасности.
Може би това е и повода появилата се неотдавна информация за разработката на немския Бундесвер „ Стратегическа прогноза 2040 ” да остава засекретена. „ Изтеклите ” данни за наличието обаче дават известна визия за насоките и изводите и разрешават да се вършат съпоставения с оповестената преди повече от месец разработка на ЦРУ на САЩ „ Светът през 2035г. ”, както и на великобританска компания от февруари т.г. „ Светът през 2050 ” или немската – за бъдещето на европейската защита и други прогнози в разнообразни сектори– стопанска система, климатични и демогафски промени, защита. Последните две – на ЦРУ и на немския Бундесвер обаче, вършат усещане с това, че са единствените по рода си.
ЦРУ е обединило напъните на 252–ма независими специалисти, обобщили вижданията си на 318 страници, готови явно за новия президент Доналд Тръмп.
Екипът на немските специалисти, изравен зад труда от 102 страници, е относително малък– от един доклад в Плановия щаб на Бундесвера, почнал работа по този план преди 2 години, който има до момента и други забавни разработки, само че в тази ситуация е просрочен заради дългото координиране в министерството.
С това се изяснява и минуса, че не са взети под внимание измененията след избирането на президента Тръмп. Германската разрабoтка е забележителна с това, че за първи път в формален документ се осмелява да допусне вероятен неуспех на ЕС.
Разбира се, има разлика в методите, а при немския документ има и преднамерени субективни оценки, обясними евентуално с по–малкия и явно политизиран екип. Безспорно по–пълен обзор на трендовете и заплахите предлага отчетът на ЦРУ.
И в двата документа обаче, и в американския и в немския се вижда известна несериозност заради потреблението на познати обстоятелства с предвидими последици, показани от време на време политкоректно или дипломатично, което пък пречи да се разпознае същинския драматизъм на някои феномени. Предимството на проучването на ЦРУ е, че в обособени раздели разглежда райони и страни в конкретика и прогнози, което го прави доста по–интересно и потребно. Друго значимо преимущество на американската разработка е показаната взаимовръзка сред световните провокации, която въздейства и форсира обособените трендове.
Пропуски и неправилни тълкувания има и в двата документа.
Много положително допълнение към тях обаче, би представлявало великобританското проучване в частта си за смяната на световната стопанска система през 2050 г., тъй като то илюстрира доста съответно мястото на всяка една страна днес, през 2030 и през 2050 г.
Същественото обаче е, че всички те пораждат доста размишления, а и въпроси за мястото на България в динамично изменящия се свят, както и благоприятни условия за извличане на поучения за българските усилия в региона на държавността и сигурността. Особено в миг, когато на финалната права е актуализирането на Стратегията за национална сигурност на Република България, чийто оповестен работен вид е под всякаква рецензия.
Да питаш шефа на ЕК да ни каже от кое място идват заканите за България е засегнатост за нашия суверенитет и държавност.
Немците споделят, че който желае да възнамерява сигурноста си, армията си в бъдеще, би трябвало да има приблизителна визия, какви закани са вероятни след две–три десетилетия. Нещо недостижимо до момента в мисловната активност на български политик.
ЦРУ на САЩ ни предлага седем световни тендеции на чиято база са показани три вероятни сюжета на развиване на света до 2035–та година. Накратко трендовете се заключават в следното:
1. Застаряване в богатите страни и демогафски взрив в бедните. Намаляване на работоспособното население в Русия и Китай.
2. Световната стопанска система измества географски своите центрове. Икономическият растеж остава слаб. Средната класа от ден на ден е подложена на напън.
3. Скоростта на софтуерния прогрес продължава да се форсира и провокира съществени разломи.
4. Религиозните идеологии и връщане към нациналната еднаквост водят до вълна от разграничения и разделения. Популизмът още дълго няма да доближи своята връхна точка.
5. Управлението става все по–трудно.
6. Рискът от спорове се усилва, включитено и сред страни.
7. Климатичните промени и по–нататъшно разпространяване на инфекциозните болести се трансформират в сериозна и неовладяна до момента опасност.
Трите сценария са прегледани на национално, районно и транснационално равнище, като преди този момент се регистрират вътрешните и политически динамичности. Как държавните управления и жителите договарят взаимните си упования, по какъв начин се развиват формите на конкурентност и съюзите сред страните и компромисите сред дълготрайно и краткосрочно мислене.
При първият сценарий възниква въпроса, какво да се прави, в случай че държавните управления не съумеят да менажират измененията на световните стопански условия, които доведоха до повишаване на неравенствата, невисок стопански растеж, загуба на работни места и публични разделения. Важно е богатите страни да се опълчват на отрицателните въздействия на икономическата политика от предишното и да се оправят с зараждащото напрежение сред популизъм и интеграция.
Най–много триумфи биха имали държавните управления, които заложат на стимулиране на изследвоателската активност и нововъведенията, високо равнище на обучение и преструктуриране на задълженията. Държавите, които решат да регламентират достъпа до информация, да не защитят правото на интелектуална собственост и работят против навлизането на висококвалифиирана работна мощ, няма да завоюват от бъдещия технологиен прогрес. Сигурността ще бъде другата значима тематика, поради потреблението и на нови софтуерни способи при терористичните офанзиви.
Последствията при вторият сценарий са следните: В условия на възходяща геополитическа конкуренция и риск от междудържавни спорове и застрашаване на интернационалния правов ред е значимо да не се внася неустановеност в съдружниците и да се предотвратяват спорове в тъй наречените „ сива зона ”, които биха могли да ескалират до война сред великите сили. Разполагането на нови офанзивни потенциали като свръхзвукови оръжия, самостоятелни системи и кибероперации усилват рисковете. Растящото геополитическо напрежение, което провокира дестабилизация и усилва заплахите за всички участници, може да подтиква към търсене на общи начинания за понижаване на риска.
Последствията при третия сенарий: Във връзка с бъдещото политическо управление държавните управления ще се нуждаят от политически ограничения и процеси, които да подтикват обществено–частното партньорство с необятен набор участници, НПО и цивилен общности. По–специално мултинационалните концерни и фондации в социална изгода биха могли да лишават част от работата на държавните управления в региона на проучванията, образованието, опазването на здравето и даването на осведомителни услуги.
Държавата ще остане обаче основният отговорник за националната сигурност и други аспекти на „ твърдата мощ ”, само че качеството на „ меката мощ ” ще нараства или понижава редом на способността на страната да ангажира външни, локални, частни или трансгранични артисти. В други страни ще нараства ще нараства авторитаризмът и отводът от действие на страната.
Това, което може да се извлече като поука от трите сценария е шанса за по–голяма еластичност. Правителства, организации и персони, които са в положение най–добре да разпознаят възможностите си, ще са по–скоро сполучливи, но прозорецът за нови форми на съдействие ще става все по–малък. Краткосрчните решения на страни, организации и лица ще бъдат решаващи за това, дали ще се оправят с рецесията на ръководство и съдействие или ще стартира по–дълъг интервал на неустановеност, който ще ускори напреженията в и сред страните.
По–голяма еластичност на национално равнище би могла да форсира времето за реагиране при спешни обстановки. Негативните страни на глобализацията дават мотив някои страни да се ориентират към протекционистки и националистични политики, само че те носят и шансове за увеличаване гъвкавостта и нововъведенията на локално равнище.
В раздела за Европа се прави прогнозата, че рецесията на ЕС през идващите години ще продължи в резултат на: застрашена външна страна, демографски напън, отслабени национални държавни управления, нестабилно единение /солидарност/, недемократични импулси от страна на Турция допринасящи за центробежни течения в Европа и вреди за НАТО и ЕС.
Брекзит може да накара ЕС да дефинира по новому връзките сред страните–членки и европесйките общества, а страните да засилват тактики, които водят към безапелационно съдействие и разрешават Англия да резервира тясно съдействие с континенталните си съседи. Въпреки публичното неодобрение, европейските водачи към момента могат да се обединят и формулират обща тактика. Те имат късмет да образуват един ефикасен съюз, който да държи сметка и за националната еднаквост и намиране на решения.
Регионите в ЕС ще се конкурират с други най–напреднали стопански сили. Уязвимите райони са в Южна и Източна Европа. Четири са провокациите за стимулиране на растежа в тях: стимулиране на иновационния потенциал, увеличение съдействието при вложение в нововъведения, по–нататъшни промени на системата за научни проучвания и нововъведения и оползотворяване взаимоотношението сред политика и инсрументариум на ЕС.
Стратегическата прогноза 2040 на Плановия щаб на Бундесвера посочва 6 тенденции, чиято годност в бъдеще подсигуряват откривателите, на тази база разглеждат 16 възможни конфликтни обстановки и от комбинирането на трендове и обстановки извличат изводите си за 6 сценария на бъдещето. Тенденциите са в 6 области:
1. В гражданската сфера: възходящо обществено неравноправие, пораждащо по–голяма миграция. Намалява идентифицирането с национална страна за сметка на идентифициране със обществени, етнически или религиозни групи. Тук създателите одобряват мечтаната неолиберална визия за действителна и се разминават с релаността. А общественото неравевнство не е единствената причина за миграция.
2. В политиката: Недържавни артисти и страни отвън западните такива получават по–голямо значение. Бъдещият стратегически курс на Китай и Русия остава неразбираем. Набързо дсключени съюзи прави идходът на спорове непредсказуем.
3. В стопанската система: Намалява икономическата и финансова мощност и качества на западните страни. Това носи последици за сигурността и отбранителната политика.
4. В технологиите: Техническото общество става по–уязвимо от хакерски атаки и операции.Опасността от енергийни оръжия или ята от дронове нараства.
5. В околната среда: Расте конкуренцията за придобиване на снелскостопански площи. Природни и климатични събития водят до изостряне на спорове. Заплашват ни епидемии и пандемии.
6. Във военната област: Поради застаряване в западните страни понижава готовността за вдишване на опасности в отбрана на страната. Все повече хората биват заменяни с машини. Отново неакуратен извод: комплексните аргументи за понижената подготвеност за отбрана са други, а освен във възрастта и те бяха дефинирани точно в Германия при предлагането за ввръщане на наборната работа.
Преди да преминат към сюжетите, създателите разглеждат 16 възможни съответни ситуации за да може по–лесно да бъдат разпознати навреме вероятните рискови развития. В едни от образците се показва миниатюризирането на оръжията за всеобщо поразяване, а в друг– заплахата от пиратски нападения върху риболовните съдове в намерено море.
От шестте сценария първите два ( ”Глобален Запад ” и „ Мирни велики сили ”) разказват света в „ розова ” светлина.
Третият сценарий се характеризира с многополюсна конкуренция, увеличение и разширение на екстремизма, търсенето от някои сътрудници от ЕС на характерно доближаване с капиталистическия държавен модел Русия.
При четвъртия сценарий показателите за стопански растеж се срутват, глобализирането буксува и страните се отдалечават една от друга. В този неразбираем международен ред САЩ продължават да бъдат стабилизиращ фактор, само че от ден на ден това става непостижимо за тях. Китай губи тежест заради буксващата глобализация, става неустойчив и компенсира с нападателен курс на открито. Русия се стабилизира в резултат на високите цени на естествените запаси и се изявява конфронтационно на открито. Типичен умишлен метод: Русия се стабилизира, само че това е причина за настъпателност на открито, Китай става неустойчив, само че и той поема нападателен курс. Голяма „ експертност ” показват в Берлин.
В ЕС има конфликти по периферията, наподобява вероятен „ краят на европейската заблуда ”, появяват се признаци на отчуждение в трансатлантическите връзки. Средата за сигурност става неразбираема и рискована.
В петият сценарий се твърди, че е възобновена биполярността в света. Два антигонистични блока не престават да търгуват, само че се отдалечават един от друт в политиката, светогледа и културата си. Светът е разграничен на Западен – САЩ и Европа и Източен – Китай и Русия. Нараства конкуренцията за естествени запаси. Икономическият продан и ползи защищава прекосяването към огромни военни спорове. Зависимостта на някои източно–европейски страни от първични материали ги тласка в обятията на Русия.
Шестият сценарий е най–лошият и разказва един разпадащ се ЕС и единствената водеща сила САЩ се пробва на вятъра да се опълчи на ерозията на международния ред. Там се появяват първите признаци на икономическо поглъщане и отдалечаване от международната политика. Страната, която има забележителен принос в предизвикването на тази ерозия се показва като едниствената, която й се опълчва. В цялото ревю на немските създатели се срещат непрестанно изказвания, които пораждат асоциацията, че този документ като че ли е писан в неоконсервативен тинк–танк в САЩ, а не в Берлин.
В американските и немски прогнози, въпреки и правени с разнообразни цели и новост, има съвпадения в очакванията за слаб стопански растеж, за ускорено технологиното развиване на света и следствията от него, за повишаване на рискът от спорове и други
Някои трендове се удостоверяват от проучвания във Англия за „ Света през 2050 г. – промени в световната стопанска система ” с тази разлика, че там има по–голяма конкретика. Така да вземем за пример, прави усещане прогнозата за икономическото развиване на европейските страни: Италия от 12 място по икономическо развиване изостава на 21 място през 2050 г, Испания – от 16–то на 26–то място, Полша – от 23–то на 30–то, Германия– от 5–то на 9–то, Франция от 10–то единствено на 12–то. Русия запазва 6–то място през 2016г, 2030 г. и 2050 г. Оказва се, че Турция няма да влезе в десятката на развитите стопански системи, както мечтаеше Ердоган, само че въпреки всичко се придвижва от 14–то няа 11–то място. Най–големите „ скокове ” напред ще покажат Виетнам – от 32–ро на 20–то място, Филипините– от 28 на 19–то място и Нигерия– от 22 на 14–то място. Реалистична и съвпадаща с други е прогнозата за първите 10 стопански системи в света през 2050 г. : 1. Китай, 2. Индия, 3. САЩ, 4. Индонезия, 5. Бразилия, 6. Русия, 7. Мексико, 8. Япония, 9. Германия, 10. Англия.
В преобладаващите отрицателни сюжет, освежени тук там с изтъкване на хипотетични шансове, отсъстват Балканите, което е огромна неточност на създателите на всички разработки. В плаващите пясъци на геополитически промени България би трябвало да дефинира гъвкаво своите краткосрочни и средносрочни позиции и отстоява по–силно националните си ползи, което усилва възможностите й за оцеляване, както предлагат създателите на американската разработка. И тук въпросът изобщо не е в промяна на необратимата на този стадий съществена ориентировка на страната към ЕС и НАТО, каквото е единственото несъгласие на политици и специалисти, отклоняващи полемиката към тази тематика поради пълна некадърност да дефинират наши български цели и посочат изгодите и минусите от избрана външнополитическа, икономическа и отбранителна политика. Вредата от тях е, че всеки опит да направиш свястно предложение до ЕС и НАТО е заливано от това гръмогласно малцинство с мръсотия от обвинявания в русофилство, антиеврпопейщина и какво ли не още с цел да прикрият празнотата на своите визии или сляпото осъществяване на непознати поръчки.
Рискът за България е заради слаба интензивност и липса на личен почерк във външната политика, покоряване на непознати ползи, да изпадне в периферията на ЕС, а също и в периферията на една бъдеща отбранителна политика на същия, поради безотговорното пренебрегване на отбранителния си капацитет и подкопаване със забележителна доза незнание на един от главните стълбове на държавността – защитата.
Компромисите в връзките с Турция, за която предизвестяват в създаването на ЦРУ, също внасят значителен риск за бъдещо религиозно и икономическо послушание на външна мощ.
В интервал на изчерпваща се за жалост взаимност на европейските страни, една от дребните благоприятни условия за нейната готовност е именно общата европейска защита, от която към този момент изоставаме, тъй като не можем да предоставим съответни сили като Румъния, Чехия и други страни.
Разчитайки на взаимност без да се застраховаме, допускаме да бъдем изолирани от енергийните коридори, предоставяме на съседи стратегическата самодейност за транспортните коридори (Гърция), изоставяйки признати към този момент и преференциални за България в посока Западните Балкани, позволяваме като „ пълноправен член ” на ЕС да се вземат решения за приемане на бежанци без оглед на горна граница, което следва да се утвърди до края на ноември, лековерно се включваме в начинания с открита и приета цел да бъдем буферна зона в бъдещи военни дейности с Русия, т.е. фронтови страни.
Некомпетентността на политици и специалисти да открият сходен риск и в инициатива като тази за тъй наречените „ Триморие ” (от Балтика до България), макар дефинираните още преди три години от Атлантическия съвет и през предходната година от близката до ЦРУ на САЩ„ Стратфор ” действителни цели, и макар очертаващият се неуспех на заложеното в нея енергийно съдействие заради нереалистични упования за доставки на скъпия полутечен газ от САЩ, довели към този момент до разочарования на някои балтийски страни, както и упреците на Германия, Франция и Италия да не сътворяваме „ Източен ЕС ” като бариера за развиване на връзките с Русия, идват да покажат, че всичко това не дава обещание нищо положително за страната ни.
Същевременно България пропуща възможноста да играе по–голяма роля в Черноморския район, само че не като военна мощ. Мълчим пред шанса за сливане напъните във високите технологии и нововъведенията, което ни предлагат и в горните стратегически визии за развиване на света до 2035 – 2050 г., само че предлагаме военни бази и военноморски флотилии. Търсим зложелател, вместо да следваме мотото на ЮНЕСКО „ Да изградим мира в мозъците на хората ”.
Подготвяният сега план за обновена Стратегия за национална сигурност демонстрира, че настоящия политически и експертен екип не е в положение да проучва правилно действителните закани, нито да преведе страната през предстоящите бурни събития. Необходимо е най–после да имаме своя национална теория, да създадем цялостен обзор на бранша за сигурност, да укрепим финансово и кадрово разследващите служби и да изберем хайлайф, който може да осъществя интелигентно и национално отговорно визията, която ще бъде заложена в доктрината и тактиката.
Симеон Николов
От уеб страницата „ Епицентър ”
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ